Антоновден – празник за здраве и защита от болести

На 17 януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики.

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи "безценен, неоценим, който няма цена". Другото му значение е "който влиза в бой".

Празникът е наричан от народа Антоновден.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”.

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На този ден имен ден празнуват Антон, Антонио, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.